grisha (Преси)
30 68
18 abr 2009, 22:47

И когато болката вали... 

  Poesía
661 0 3

 

Всяка нощ валят порои

и със мъка пълнят езера,

и потоци правят пъргави завои,

но пресъхват щом настъпи първата зора.

 

Сутрин слънцето огрява

моретата във тъжните очи,

но утрото не носи им забрава,

реките пълнят се отново след сетните лъчи.

 

Грозни, тъмни са водите,

щом там плуват кораби-сълзи.

Мрачно пеят и вълните,

щом напомнят за изгубени мечти.

 

Дъждът е черна, мътна тиня

и когато той се рони, пагубно боли.

А очите сутрин са пустиня,

като че ли не сълзи, а парещ пясък там вали.

© Преси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно е!Развълнува ме много!Поздрави
  • Много силно и тъжно!Прегъдки!Страхотно е !
  • Хубаво, а така ми загорча... Наранена си, мило! " Сутрин слънцето огрява
    моретата във тъжните очи" Слънцето ще огрее тъжните очи, ще им вдъхне надежда и ще ги освети! Обичам те!
Propuestas
: ??:??