22 нояб. 2005 г., 21:52

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО 

  Поэзия
814 0 4
И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
На мен ми се смеят: наивен съм бил,
глупав – и, в кой свят съм, всъщност?
Стига съм мислил като дебил.
Що за архаична същност?!
Как не разбирам, че в този лош свят
всеки краде или мами.
Може ли с честност да станеш богат? –
и ме потупват по рамото.
Скубят те всички, като петел.
Нима ще им правиш метани?!
Там, накъдето ти си поел, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Все права защищены

Предложения
: ??:??