И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
На мен ми се смеят: наивен съм бил,
глупав – и, в кой свят съм, всъщност?
Стига съм мислил като дебил.
Що за архаична същност?!
Как не разбирам, че в този лош свят
всеки краде или мами.
Може ли с честност да станеш богат? –
и ме потупват по рамото.
Скубят те всички, като петел.
Нима ще им правиш метани?!
Там, накъдето ти си поел,
всички са с кожи съдрани.
Скрупули, братко, недей да държиш,
иначе глад ще те хване.
Онзи с BMV-то – ясно го виж! –
кисне и той в Социални…
Ако си свестен, не струваш и грош –
пак ме потупват по рамото…
Аз ли съм глупав, светът ли е лош,
дяволът знае си само.
1997 г.
Добрич
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Все едно чувах тези, които ми казват "Ти не си за този свят.Трябвало е да се родиш в друго време и на друго място". Не е лесно, а ? За стихотворението /6/
-
Много благодаря!
-
Ооо, имам си съгражданин Мн талантлив при това....Усмивка от мене
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
До болка позната истина.
Не си глупав,нито светът е лош,само алчноста променя хората и мисленето им.Радвай се,че не си се променил!
Това е хубавото !