22 апр. 2016 г., 08:34

... и оставам да чакам нощта 

  Поэзия
372 1 3
Копнежът се спотайва във мрака -
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня
и сърцето ми просветва,
понякога те виждам в тихата вода,
и струна в мен потрепва.
Обръщам поглед - далеч във висините,
птиците извиват дъга,
като смарагдени луни проблясват очите,
и оставам да чакам нощта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Предложения
: ??:??