Копнежът се спотайва във мрака -
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня
и сърцето ми просветва,
понякога те виждам в тихата вода,
и струна в мен потрепва.
Обръщам поглед - далеч във висините,
птиците извиват дъга,
като смарагдени луни проблясват очите,
и оставам да чакам нощта... ...