* * *

24 июн. 2023 г., 07:57 2024-07-13T07:17:42+03:00

Поэзия

193 1 2

И пак е вечер замечтана

под песен със лиричен звук.

Зове ме всичко да остана,

а аз отивам си оттук.

Кънтят далече като в кана

смях, музика и говор глух.

Зове ме всичко да остана,

а аз отивам си оттук.

Луната е кървяща рана,

изтичаща в простора кух.

Зове ме всичко да остана,

а аз отивам си оттук.

Взех само поглед на засмяно

момиче от съня на друг ---

как искам, искам да остана,

а тръгвам си сега оттук!

юли 1990 г.

гр. Сливен