24.06.2023 г., 7:57 ч.  

* * * 

  Поезия
234 1 2
И пак е вечер замечтана
под песен със лиричен звук.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Кънтят далече като в кана
смях, музика и говор глух.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук.
Луната е кървяща рана,
изтичаща в простора кух.
Зове ме всичко да остана,
а аз отивам си оттук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Предложения
: ??:??