26 окт. 2007 г., 09:07

И пак потъваш в мечти 

  Поэзия » Философская
5.0 / 10
886 0 11

Светът ти се свива,

коварно притиска.

Замълчи! Не мисли!

Не се рови из боклуците!

Увисва сляпа надежда.

Никога няма

да се превърнеш във лебед.

Рониш мечти и защо?

Когато си навъртял петдесет

и още нататък,

когато кръстът те стяга

и едва си оцелял от поредната

житейска атака,

когато и принцът ти

е съвсем побелял

и вече за нищо не става,

животът тежи до премазване,

пак и пак се гмуркаш в мечти

за пролет уханна и щъркели...

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »