И пак потъваш в мечти

26.10.2007 г., 9:07 ч.

Поезия » Философска

925 0 11

Светът ти се свива,
коварно притиска.
Замълчи! Не мисли!
Не се рови из боклуците!
Увисва сляпа надежда.
Никога няма
да се превърнеш във лебед.
Рониш мечти и защо?
Когато си навъртял петдесет
и още нататък,
когато кръстът те стяга
и едва си оцелял от поредната ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И пак потъваш в мечти

Искате да прочетете повече?

Предложения