8 сент. 2009 г., 20:20

И пак за Вапцаров 

  Поэзия » Философская
1170 0 21

 

И пак за Вапцаров

 

От малък още ти се възхищавах.

А днес съм вече два пъти по-стар

от теб - в деня, когато се изправи

пред гибелта си, като пред олтар.

 

Убиха те с присъда, не с коварство.

Това си бе разстрел, като разстрел.

Един поет уплаши цяло царство

със своя идеал, приет за цел.

 

Убиха те във късния следобед,

а все си мислех, че е призори.

Не бе достигнал възрастта Христова.

Не бе навършил тридесет и три.

 

Но за живота с лапите челични,

ти се оказа по човешки твърд.

Двубоят бе жесток. Категоричен.

А краят му – предизвестена смърт.

 

Но мъртвите поети оживяват

във своите безсмъртни стихове.

Двубоят им с живота продължава.

Все още никой не е победен.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??