alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
8.09.2009 г., 20:20 ч.

И пак за Вапцаров 

  Поезия » Философска
1158 0 21

 

И пак за Вапцаров

 

От малък още ти се възхищавах.

А днес съм вече два пъти по-стар

от теб - в деня, когато се изправи

пред гибелта си, като пред олтар.

 

Убиха те с присъда, не с коварство.

Това си бе разстрел, като разстрел.

Един поет уплаши цяло царство

със своя идеал, приет за цел.

 

Убиха те във късния следобед,

а все си мислех, че е призори.

Не бе достигнал възрастта Христова.

Не бе навършил тридесет и три.

 

Но за живота с лапите челични,

ти се оказа по човешки твърд.

Двубоят бе жесток. Категоричен.

А краят му – предизвестена смърт.

 

Но мъртвите поети оживяват

във своите безсмъртни стихове.

Двубоят им с живота продължава.

Все още никой не е победен.

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??