17 июл. 2007 г., 11:36

и повече не ги забравяй 

  Поэзия
750 0 16

Къде са ти очите? Тия, светлите,
с които като извор ме обливаше?
Не днешните, а старите ти - летните,
ония, със които ме опиваше?
Къде са ти ръцете? Тия, леките,
с които като облак ме обгръщаше
и с пръстите си ваеше пътеките
към Ханаан*... Когато ме прегръщаше,
дъха ти разлюляваше звездите,
а устните ти гладно ме дамгосваха,
подпалени от въглена в очите.
От моите, които омагьосваха,
в ребрата си усещаше пулсари -
избухваха и в ритъм кавалкаден
в ушите ти запяваха китари.

Забравил си ги? Моля те, върни се
и ми ги донеси.



*обещана земя(библ.)

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??