Къде са ти очите? Тия, светлите, с които като извор ме обливаше? Не днешните, а старите ти - летните, ония, със които ме опиваше? Къде са ти ръцете? Тия, леките, с които като облак ме обгръщаше и с пръстите си ваеше пътеките към Ханаан*... Когато ме прегръщаше, дъха ти разлюляваше звездите, а устните ти гладно ме дамгосваха, подпалени от въглена в очите. От моите, които омагьосваха, в ребрата си усещаше пулсари - избухваха и в ритъм кавалкаден в ушите ти запяваха китари.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.