... и пробуждането след това

grisha (Преси)
30 68

20 нояб. 2008 г., 23:05

Поэзия

565 0 1

И ето най-накрая

въздъхнах аз свободна,

напуснах тая тъмна стая

и захвърлих мъката вековна.

Родих се аз за нов живот

и прогледнах с пролетта,

захвърлих тежкия хомот

и така забравих есента.

Вече зная, че съм жива...

и не искам да мълча,

ще извикам без да крия,

че робството не ще търпя.

Възкръснах днес от зимната леталност,

отрекох аз завинаги съня,

освободих душата си от ледена скованост...

събудих се и вече няма да заспя.