grisha (Преси)
30 68
20.11.2008 г., 23:05 ч.

... и пробуждането след това 

  Поезия
541 0 1
 

И ето най-накрая

въздъхнах аз свободна,

напуснах тая тъмна стая

и захвърлих мъката вековна.

 

Родих се аз за нов живот

и прогледнах с пролетта,

захвърлих тежкия хомот

и така забравих есента.

 

Вече зная, че съм жива...

и не искам да мълча,

ще извикам без да крия,

че робството не ще търпя.

 

Възкръснах днес от зимната леталност,

отрекох аз завинаги съня,

освободих душата си от ледена скованост...

събудих се и вече няма да заспя.

© Преси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??