При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки!
Но всеки ужасен бокал,
донася ми жажда по-жежка,
донася ми само печал.
Преливат се в мътна стихия -
и спомен, и горест, и страст,
и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз.
А аз съм ръцете си тежки,
снагата, превита едвам,
току във водите се вглеждам
и сетне поглъщам се сам.
© Александър Все права защищены