Apr 14, 2020, 8:18 PM
И сетне
При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки!
Но всеки ужасен бокал,
донася ми жажда по-жежка,
донася ми само печал.
Преливат се в мътна стихия -
и спомен, и горест, и страст,
и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз.
А аз съм ръцете си тежки,
снагата, превита едвам,
току във водите се вглеждам
и сетне поглъщам се сам.
© Александър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Добре, че е "На този ден".
-
Добре, че е "На този ден".
-
Поздравления! Дълбока, но красива тъга.
-
Прочетох с удоволствие.
-
"и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз." Погълващо усещане и връщане към себе си. Браво, поздравявам те за стиха! -
много хубаво!
-
Много хубаво 😊
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
