27 мая 2017 г., 11:30

И ще дойдеш пак, щастие 

  Поэзия
887 8 41
Преминаваш край мене,
усмихнато щастие...
А след теб се излива дъжда,
сякаш плаче природата
в миг на безвластие –
моя майка и моя съдба!
Но така или иначе
всичко е минало...
Тръгвам бавно към новия ден,
а небето ме гледа,
сред мисли изстинало
без светлика, зад облак стаен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??