Преминаваш край мене,
усмихнато щастие...
А след теб се излива дъжда,
сякаш плаче природата
в миг на безвластие –
моя майка и моя съдба!
Но така или иначе
всичко е минало...
Тръгвам бавно към новия ден,
а небето ме гледа,
сред мисли изстинало
без светлика, зад облак стаен! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse