10 сент. 2014 г., 00:24
И ще останеш само... Пламък!
Да те сравнявам? Мога. Но с какво?
(Такива като тебе се мечтаят...)
С древните картини, може би,
разкриващи блаженството на Рая...
Със светлина... и бликнала надежда,
(които мисля, не се слагат в рамки...)
С притихналата сладост на премалата,
прокълнала през чувствената дрямка...
Сравнявам те с безкрая на небето,
с трепетното тупкане във ляво,
с въздух, който вдишвам жадно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация