И ще останеш само... Пламък!

arina-rus (Арина)
77 362

10 sept 2014, 0:24

Poesía

870 0 3

И ще останеш само... Пламък!

Да те сравнявам? Мога. Но с какво?

(Такива като тебе се мечтаят...)

С древните картини, може би,

разкриващи блаженството на Рая...

Със светлина... и бликнала надежда,

(които мисля, не се слагат в рамки...)

С притихналата сладост на премалата,

прокълнала през чувствената дрямка...

Сравнявам те с безкрая на небето,

с трепетното тупкане във ляво,

с въздух, който вдишвам жадно,

когато чувствам, че ми отмалява...

Описвам те, но думите не стигат.

Подобните са бледи отражения!

Напук на всички пречки и условия

реалността не крие се в сравнения.

Да те сравнявам? Мога! Само с Любовта!

Но сигурно и с нея не си равен!

Тежи, когато знам, че е така, но...

Ще забравя! Всичко ще забравя!

И ще останеш само... Пламък,

в душата ми готова да прощава,

за да сравнявам другите със тебе

през времето, което ми остава...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2014-09-11T15:00:32+03:00

"И ще останеш само... Пламък,

в душата ми готова да прощава,

за да сравнявам другите със тебе

през времето, което ми остава..."

Хареса ми!Много!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-09-11T11:15:39+03:00

Класически любовен стих, прочетох с удоволствие!
poem_lady (Фери)

2014-09-10T15:06:05+03:00

Думите ти се сториха ужасно близки и познати на влюбеното ми сърце! Поклон пред чистата ти обич!