Bonelia (Натали)
38 28
26 окт. 2009 г., 02:27

И тиха съм... 

  Поэзия » Любовная
776 0 1

И тиха съм. Така се мразя.

В очите ми се вихрят бури,

а мълча.

Тиха съм. Така не наранявам,

а може би да...

Крещиш. Така те мразя.

Очите ти пустини са, в които не вали.

И после всичко свършва…

И двамата сме тихи,

и двамата без глас крещим…

© Натали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това си е ода на омразата... Казват, че границата между любовта и омразата била много тънка. Жалко, ако я преминете, защото връщане назад няма да има...А животът е така кратък. Защо да го пилеем в омраза, мълчание и недоисказаност?!
Предложения
: ??:??