29 апр. 2020 г., 20:23

И този сън ще има край 

  Поэзия » Любовная
417 4 5

И този сън ще има край,

когато заревото светне -

със пурпур ярък несмутим,

разлят в сподавено небе,

с мечта душата да потрепне.

 

Отворени със страх очи,

полека стават, като цвете,

усмихнато след палав дъжд,

попил в земята миг, след миг,

със всеки помисъл... неверен...

 

Че има край за всеки сън,

защото щастие без уплах,

не оцелява в светъл ден,

когато спят звездите тихо,

а устните ти се сбогуват.

 

Но ти не тръгваш и след сън...

По пладне още по-разпален,

обвил ме като бял жасмин...

с ухание на нощна страст -

във дом блажено пасторален.

 

И този сън ще има край -

не епилог на тъжна драма,

не сълзи, пред забравен праг...

А сладка утрин, дива нощ...

в сено от дъхава морава.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??