И този сън ще има край,
когато заревото светне -
със пурпур ярък несмутим,
разлят в сподавено небе,
с мечта душата да потрепне.
Отворени със страх очи,
полека стават, като цвете,
усмихнато след палав дъжд,
попил в земята миг, след миг,
със всеки помисъл... неверен...
Че има край за всеки сън,
защото щастие без уплах, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse