Иде ли?!

Във буря страшна и злокобна нощ

една жена, сама и тъй сломена,

на пътя стар, в очакване на нещо,

стоеше там, макар и изморена.

Стоеше там, с поглед тъй измъчен,

с присвити устни и стенещо сърце.

Едничко нещо  й се щеше да научи -

дали си идва нейното момче...

А те минаваха - един подир един,

с лица измъчени, изпити, слаби,

видели ужаса на последните им дни,

на свойте смели, доблестни другари!

И те мълчаха, и гледаха към нея,

и виждаха това, което чака тя...

Вятърът студен не преставаше да вие...

В очите й замръзна първата сълза.

Тя разбра и кротичко приседна -

загледа се към пътя за дома.

Втората сълза от очите й изчезна

и в очакване на чедото остана там сама...