Иде ли?!
Във буря страшна и злокобна нощ
една жена, сама и тъй сломена,
на пътя стар, в очакване на нещо,
стоеше там, макар и изморена.
Стоеше там, с поглед тъй измъчен,
с присвити устни и стенещо сърце.
Едничко нещо й се щеше да научи -
дали си идва нейното момче...
А те минаваха - един подир един,
с лица измъчени, изпити, слаби,
видели ужаса на последните им дни,
на свойте смели, доблестни другари!
И те мълчаха, и гледаха към нея,
и виждаха това, което чака тя...
Вятърът студен не преставаше да вие...
В очите й замръзна първата сълза.
Тя разбра и кротичко приседна -
загледа се към пътя за дома.
Втората сълза от очите й изчезна
и в очакване на чедото остана там сама...
© Някоя Всички права запазени
хубаво написано! с обич, Златка.