Къде отиваш, клетнице,
с очи объркани, от тъгата насълзени,
с протегнати за помощ молещи ръце,
клети, омърсени?
Благословена, ала и проклета бе
да не сетиш радост, ни любов,
щастие да не изпиташ до последния си зов!
Невежа, уморена - от дълбока болка ти сломена,
клетнице, ще просиш милостта,
ще ме търсиш да простя...
И докъде ще стигнеш тъй, нещастнице?
До полуда или смърт? ...