nerina (Нина Павлова)
38 144
7 окт. 2007 г., 13:49

Иди си 

  Поэзия
613 0 4

Иди си


Не, не искам да тръгваш. Боли.
Не, не искам сълзливи очи,
рани, от които да кърви
и безкрай от разбити мечти!

Боли, но как да отрека,
душата ми към теб е устремена
и кажи ми как да я спра,
така от теб е тя пленена.

По-добре е да спрем дотук,
виж, времето дори е спряло,
да го направим дори и напук,
за да не остане сърце осиротяло.

И как силна да бъда, щом ме изгаря,
дали е късно за мене, вече не знам,
ако все още огъня в теб се разгаря,
потуши го, моля те, където е там.

Със струни докосна моята душа,
всяка фибра в мен ми говори,
че тя е огледало на твоята душа
и е готова в теб да се разтвори.

Но, моля те, когато утрото настъпи
и слънцето погали земята със лъчи,
иди си, моля те, иди си,
аз не мога - ти го направи!

© Нина Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??