7 oct 2007, 13:49

Иди си 

  Poesía
720 0 4
Не, не искам да тръгваш. Боли.
Не, не искам сълзливи очи,
рани, от които да кърви
и безкрай от разбити мечти!
Боли, но как да отрека,
душата ми към теб е устремена
и кажи ми как да я спра,
така от теб е тя пленена.
По-добре е да спрем дотук,
виж, времето дори е спряло,
да го направим дори и напук,
за да не остане сърце осиротяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??