Недей да играеш със мен на любов!
Отдавна приключих с игрите.
За мене е късно да тръгвам на лов
и да си замитам следите.
От мен не излезе любовен стратег
и карах я все през просото.
Оставях сърцето си на самотек
и то ме предаде, горкото.
И аз го предадох. Така че сме квит.
А после си искахме прошки.
Недей си игра, не бъди упорит! -
Сърце е, а струпах му множко.
Сега на любовните песни – мълчи.
То всичките ги е изпяло.
Но не, със съня на безгрешника, спи,
а с гладния сън на чакала.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Хубаво!