Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
19 февр. 2021 г., 22:24

Има и такива истории 

  Поэзия
345 0 23


Здравей неродено детенце!
Ти сигурно вече си ангел в небето.
Дано си намериш приятно местенце!
Такова не е, знам, под сърцето ми.

Прости за думите на татко ,
той има много работа и пие.
Ядосва се само за малко
и много рядко посяга и бие.

Прости му, за всеки ритник,
той не го е направил нарочно.
Прости и за всеки плесник.
Ти за нищо не си виновно.

Прости на мен, че не избягах
и не се спасих, и полудях.
Намирах си причини и отлагах,
и от него да си тръгна не  успях.

Ангел като теб не заслужавам
и търся прошка с този стих.
Прости ми, но не съжалявам,
че не те родих.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Боже!!!
  • Ирина, и двамата го заслужават. Завет, благодаря за коментара. Поздрави!
  • На какво би могло да се промени "не съжалявам"? Ами че то това е най-категоричната позиция, изразена от тази объркана лирическа.
    Стихото не е моето, въпреки че аз също пиша за агресия понякога. Но точно по себе си съдя, че не е необходимо непременно да си обезглавен пет, шест пъти, за да те вдъхнови гилотината, примерно. Творците се впечатляват различно. Някои от себе си, други съвсем не.
    А иначе, по историята... с удоволствие бих вързала някого за опашката на кон. Замислям се дали да не са и двамата
  • Бисерка (Бисерка Тодорова) - няма за какво. Продължавай да пишеш. Бъди себе си! Умееш го!
  • Пепи, отново съжалявам. Приемам много лично и искрено съпреживявам проблема, въпреки, че не съм го преживяла лично.
  • Майките на мои близки приятелки постъпват точно така, предпочитат мъжете с които живеят, пред децата си. А тези мъже дори не са бащи на децата и вършат с тях какви ли не перверзии и побоища.
  • Бисерка (Бисерка Тодорова) - Никой не ти коментира писането, добре пишеш. Но това ли е начинът да изразяваш позиция или мнение, като се вживяваш в чужд образ?
    Четейки го и гледайки те на аватара да го съпреживявам, за да прочета после отдолу в коментара, че ти не си ти!
    Друг начин няма ли за изразяване на позиция? 9реторичен въпрос)
    Лирическа героиня - в поезията!
    И поезията е "театър, в който ние...."
  • Напълно съм съгласна с Вас! Вдъхнових се от една история, на жена страдаща от Стокхолмски синдром. Тя оправдаваше съпруга си за всичките гадости, които и причинява, както на нея, така и на сина им. Отвратителни истории и съдби има около нас!
  • Темата е ...брутална бих казала...Но една жена трябва преди всичко да бъде майка.
    Дори бих казала, че за деца в такива семейства, по- добрият вариант е раздялата на родителите...
    А ти не се притеснявай от коментарите. Тук гледаме в една посока, въпреки, че виждаме различни неща. Това обогатява всички ни и ти вече си част от нас.
    Успех ти желая Бисерка и красив ден!
  • В моята глава, лирическата героиня не съжалява, защото, неспособна да напусне таткото, го обрича на същия живот.
  • Да, само това ”не съжалявам” накрая ....Но не е непоправимо. Може да се редактира.
    Иначе се усеща искреността и болката на автора.Неподправено е всичко и това привлича тук.☺
  • Благодаря ви. Идеята ми беше да акцентирам върху поведението на жената и привързаността и към "похитителя" си. И, да много ми е болно и, за съжаление, това се случва в много домове и остава скрито за околните.
  • Приемам стихотворението, като родено от истинска драма и болка, които са ти станали близки, Бисерка. Художествено стихотворението не блести, но привлича с искреността на изживяваното от автора чувство. Поне на мен така ми въздейства. Освен това интересно е в случая, че неколкократно се иска прошка, което прави заключителното "не съжалявам" разколебано и неубедително. Ние не винаги сме напълно наясно с чувствата си. Пиши, добре е да казваме истината за нещата, които по човешки ни тревожат.
  • Успокоих се, че не си го преживяла, но си права, даже още по лошо има около нас. Пиши!
  • Благодаря Ви!
  • Добре дошла при нас, Бисерка!
    Стихотворението ти засяга наистина болезнена тема. И аз те поздравявам за смелостта да пишеш точно за това.
    Стихотворението ти е много силно.Боли!
    Истинският творец има силата да пише за неща, които никога не е преживял...Поетите и писателите са ония, чийто кураж и умения ни правят съпричастни към болките и радостите на останалите! Дерзай и не спирай!👍
  • Грешката не е в твоя компютър Успокой се. То е направо смешно аз да те успокоявам, щото не съм пример за спокойствие, ама.., само себе си не мога да успокоявам, другите мога Таа, хич да не ти пука, това е моят съвет
  • Аз не претендирам за каквото и да е. Не претендирам, че съм добър писател и не държа да се харесам на никого. Скоро се регистрирах в сайта и си мислех, че тук е място, в което хората споделят творбите си, обсъждат, дават обратна връзка, критики и съвети. Но, понякога чета коментарите на други творци и се обеждавам в обратното. Не знам къде сбърках.
  • Не се обиждай пък ти. Нали от теб зависи дали ще се обидиш
    Пиши си, тук всеки си пише, каквото му скимне с и без причина. Просто не си от "сестро-братството", иначе какви хвалби, какви сърца щяха да навалят тук, даже разплакани щеше да има
  • Не разбирам защо ме обиждате. Не искам да засягам никого. Темата ми е много болна и близка. Съжалявам.
  • Добре ли се чувстваш да се вживяваш в чужди животи и роли?
    Наистина пандерѝмията не прощава. Графомания и логорея на килограм!
  • Не съжалявайте! Не съм го преживяла. Но, за съжаление, около нас е пълно с такива истории.
  • Трагично, съжалявам!
Предложения
: ??:??