25 янв. 2008 г., 00:48

Имай вяра! 

  Поэзия
587 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??