25.01.2008 г., 0:48 ч.

Имай вяра! 

  Поезия
585 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??