Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия...
Облак тъмен все ми пречи,
зейнал е жестоко и безмилостно -
рана огнедишаща в сърцето...
С нея ще мъждукам вечно в мрака,
и с облак тъмен за приятел -
светлината - кърваво червена...
И мъка имам... все по-голяма...