Имам и идея, имам и емоция... Но защо ли пак е тъмен облакът? Духом се събирам от парчета цяла, тленното поставям в джоба, да запълня пукната илюзия... Облак тъмен все ми пречи, зейнал е жестоко и безмилостно - рана огнедишаща в сърцето... С нея ще мъждукам вечно в мрака, и с облак тъмен за приятел - светлината - кърваво червена... И мъка имам... все по-голяма...
Облака е в мислите ти само, момиче, светлина и слънце си цялата. Тежките мигове са за да ни тласнат с по-голяма сила напред! Поздрави за стиха и приятелска прегръдка от далече, но истинска!
Над мен има не един, а много тъмни, черни, буреносни облаци! Но все си повтарям, че ще завали и ще отмие болката, мъката, страданията и ще донесе покой и в моята душа ранена. Повярвай и ти в това, Тюркоаз! Поздравления за хубавия стих!
Хей, той е там, зад слънцето и зад звездите, твоят лъч светлина! Разбутай облаците и ще го видиш. Това, че не виждаме нещо, не значи, че не съществува. А топлинката му е до теб всяка минута! Непрекъснато ще е така и няма да те остави никога... Но не суеверие, вяра трябва!... И пак те прегръщам! Вярвам в теб и силата ти!...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия..."
И целостта,макар недосъшита
ще те постави на едно стъпало разлика
от болката все още незатихнала...
Защото всеки има мисия на този свят...