Имам трима мъже –
трима ангели същи.
Греят с поглед блажен
и очакват ме вкъщи.
Носят лик звездочел
и по хубост се мерят.
Всеки чака парче
хляб и топла вечеря.
Първо имах един,
но от алчност изпросих
още мъжки гърди
и ръце да ме носят.
И сега съм дори
наградена пресито –
да обичам по три.
И по три да съм силна.
Ето, имам си аз
трима дяволи руси.
Кой от кой е по-бяс
и лукавец изкусен.
А на всичко това,
те били ненаситни,
щом на първия – два
са окрали очите.
И, подобно Христос,
ги обичам до Бога.
До последния стон,
а и повече мога.
Те без свян и без страх
ми отнеха покоя,
ала всеки от тях
чак до гроб ще е МОЯТ.
© Миглена Миткова Все права защищены