15 мая 2008 г., 09:23

Имаше човек... 

  Поэзия » Любовная
661 0 4

Имаше човек,

"здравей" с когото можех да си кажа винаги,

когато мрак сковеше делника ми труден...

Имаше човек,

към който мисъл устремявах в мигове,

когато в длани ме трошеше и прегазваше ме скуката.

Имаше човек,

за който смятах, че съм някаква потайност,

спусната от космоса в частица от живота му.

Имаше човек,

с когото можех да мечтая до безкрайност,

да обсъждам абсурдността на времето и да говоря.

 

Имаше човек...

Изчезна като облак тих. Стопи се в необятното

пространство от вселени - черни, чужди, изолирани.

Имаше човек,

за който ще се моля да пребъде чрез мечтите си

и да не затваря плътно тънката врата

на крехкото приятелство,

което тайничко, без предисловия и без условия

е посетило, босоного,

тихо и на пръсти, дните му.

Имаше човек...

Дано успея някак си да съхраня следите му!

 

© Калина Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??