Имаше човек,
"здравей" с когото можех да си кажа винаги,
когато мрак сковеше делника ми труден...
Имаше човек,
към който мисъл устремявах в мигове,
когато в длани ме трошеше и прегазваше ме скуката.
Имаше човек,
за който смятах, че съм някаква потайност,
спусната от космоса в частица от живота му.
Имаше човек,
с когото можех да мечтая до безкрайност,
да обсъждам абсурдността на времето и да говоря. ...