8 сент. 2022 г., 00:46
Имената не отместват планини
Имената не отместват планини.
Ето - твоето име например.
Или на другите, които не познавам.
Две очи не могат да стопят леда
от вечността на спомени извиращ...
Във полусън те назовавам
и дъжд настойчиво барабани.
Една муха с разкъсани крилца
се удря във стъклата
на две оголени стени...
Очите й не виждам. Все едно. -
Имената не отместват планини.
И стреснал се
напипвам с пръсти паяжина.
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Емоция, изразена в стих! Харесва ми!
-
Хубаво стихотворение си споделил с нас, Младен. Много е мъдро и смислено, прочетох с наслада!
-
Строго поучително и усмирително.
-
Хубаво! Разкъсай паяжината и измий прозорците.
-
Усетих накрая и аз чувствата си, оплетени в паяжината на поантата. Има какво да ни каже и това твое стихотворение, Младене. А планините се отместват единствено с постоянство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Обаче мислите... Те могат всичко.
Подтикват към злини и добрини.
И учат планините да обичат...