Инертно е слънцето днес -
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?

Замрял е и вятърът нещо,
полъхва едвам. Мързеливо
листото се люшка и немощно
в ответ се разпада лениво.

А изворът? Де е изворът мой
с ромолящи, искрящи води?
Станал блато е, дето в застой
събира мудни човешки съдби.

Душите угнетени протягат се,
търсят изход в безизходен път.
Че животът им, толкова тягостен,
непосилно е разпнат на кръст.

В безкрай е застинало времето,
не помръдва стрелките, небрежно. 
Народът не отхвърля от себе си бремето, 
чака бурята все още с надежда.