30 мая 2014 г., 12:07

Интерес 

  Поэзия » Гражданская
311 0 1

От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага
да гоним своя интерес!

И със еснафската прокоба
на нещо все се инатим,
а храним Злото си до гроба,
и все  до нашите  пети...

И скарани със правилата,
ний често срещаме беди,
натрити с пепел по главата...
Нас Кара Станчо ни следи!

О, спи  ни Съвестта заспала...
  И няма кой да я свести!?
Без Съвестта ни и Морала
минават златните ни дни!
   30.12.2014 г. София

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прекрасно е, само бех заменила „заспала“ с нещо като замряла, че стават много „спящи“ там
Предложения
: ??:??