Hekredel (Христо Славов)
1524 419
30 may 2014, 12:07

Интерес 

  Poesía » Civil
306 0 1

От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага
да гоним своя интерес!

И със еснафската прокоба
на нещо все се инатим,
а храним Злото си до гроба,
и все  до нашите  пети...

И скарани със правилата,
ний често срещаме беди,
натрити с пепел по главата...
Нас Кара Станчо ни следи!

О, спи  ни Съвестта заспала...
  И няма кой да я свести!?
Без Съвестта ни и Морала
минават златните ни дни!
   30.12.2014 г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прекрасно е, само бех заменила „заспала“ с нещо като замряла, че стават много „спящи“ там
Propuestas
: ??:??