Какво си спомняш за мен?

Кой ли миг, кой ли ден,

коя ли наша кратка среща?

Дали има поне един момент,

в който с мене бил си щастлив?

Сега те няма, тъй си далеко,

но аз помня, помня само едно,

беше сам, отчаян, нещастен

стоеше на стола тъй обезверен,

със скръстени ръце, объркан,

а аз исках да те целуна,

да те прегърна, да те докосна,

исках да бъдеш щастлив!

Твоето страдание беше и мое,

твоята мъка беше моята болка.

Но не знаех какво да направя.

Не можех да те прегърна,

да те целуна, да те докосна –

не биваше да те обичам.

Дали сега си поне малко щастлив?

Дали пак не стоиш на онзи стол

сам, отчаян, нещастен, объркан?

Надявам се тя сега да е там - при теб

и да те целува, прегръща, докосва

да бъдеш щастлив и усмихнат.

Обещай ми да бъдеш щастлив,

обещай ми да бъда щастлива!

Моля те……