Какво си спомняш за мен?
Кой ли миг, кой ли ден,
коя ли наша кратка среща?
Дали има поне един момент,
в който с мене бил си щастлив?
Сега те няма, тъй си далеко,
но аз помня, помня само едно,
беше сам, отчаян, нещастен
стоеше на стола тъй обезверен,
със скръстени ръце, объркан,
а аз исках да те целуна,
да те прегърна, да те докосна,
исках да бъдеш щастлив!
Твоето страдание беше и мое,
твоята мъка беше моята болка.
Но не знаех какво да направя.
Не можех да те прегърна,
да те целуна, да те докосна –
не биваше да те обичам.
Дали сега си поне малко щастлив?
Дали пак не стоиш на онзи стол
сам, отчаян, нещастен, объркан?
Надявам се тя сега да е там - при теб
и да те целува, прегръща, докосва
да бъдеш щастлив и усмихнат.
Обещай ми да бъдеш щастлив,
обещай ми да бъда щастлива!
Моля те……
© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados