17 окт. 2010 г., 16:46
ТОЙ: Искам да съм огледалото,
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си),
а също и парапетът на стълбите -
ти го милваш небрежно, бързайки.
Защо да не съм медальонът,
спускащ се по пътечката
между гърдите ти?
Позволи ми да съм оня,
малкият пръстен на пръста ти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация