ТОЙ: Искам да съм огледалото,
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си),
а също и парапетът на стълбите -
ти го милваш небрежно, бързайки.
Защо да не съм медальонът,
спускащ се по пътечката
между гърдите ти?
Позволи ми да съм оня,
малкият пръстен на пръста ти,
за да бъда навсякъде с теб.
ТЯ: Искам, щом се будя, ти да си до мен,
искам да започва с тебе моят ден.
Искам да ме гледаш с влюбени очи,
от премного обич чак да ми горчи,
да ме изкушава твоят мъжки смях
и да преоткрия Евиния грях.
Искам да протегнеш двете си ръце,
в тях да скрия тихо влюбено лице
и да шепна в унес, че целият свят
с наш'та светла обич става по-богат.
© Нина Чилиянска Всички права запазени