24 нояб. 2018 г., 17:21

Искам си крилата 

  Поэзия » Акростихи
769 4 7
Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират,
с майчини сълзи се сливат
и не спират да проклинат.
Крилата ни висят орязани.
Ранените тела- кървят.
И няма смисъл повече от лазене.
Лъжите, кражбите, предателствата-
адски ни тежат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??