Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
24 нояб. 2018 г., 17:21

Искам си крилата 

  Поэзия » Акростихи
732 4 7

Изригна водната стихия. 

Събаря диги и  руши. 

Крещи със пълна сила, 

а ние нямаме души! 

Мътните води не спират, 

 

с майчини сълзи се сливат

и не спират да проклинат. 

 

Крилата ни висят орязани. 

Ранените тела- кървят. 

И няма смисъл повече от лазене. 

Лъжите, кражбите, предателствата-

адски ни тежат. 

 

Текат минутите - от часове прегазени, 

а никой не поиска пак крила! 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??