Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
24.11.2018 г., 17:21 ч.

Искам си крилата 

  Поезия » Акростихове
731 4 7

Изригна водната стихия. 

Събаря диги и  руши. 

Крещи със пълна сила, 

а ние нямаме души! 

Мътните води не спират, 

 

с майчини сълзи се сливат

и не спират да проклинат. 

 

Крилата ни висят орязани. 

Ранените тела- кървят. 

И няма смисъл повече от лазене. 

Лъжите, кражбите, предателствата-

адски ни тежат. 

 

Текат минутите - от часове прегазени, 

а никой не поиска пак крила! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??