Вярвахме,
че Любовта е единствена и завинаги...
Но колко много огнища
край нас има изстинали...
Не искам клетви... Не искам обричане...
Искаш ли само тази вечер, отново... като деца да се обичаме?
Сякаш няма никакво значение, кой колко пъти е падал
катерейки се по клоните...
Кой колко синини и рани има...
Кой колко разочарования е посрещал и изпращал
на живота по пероните...
Искаш ли само тази вечер, отново... като цветя да се обичаме? ...