Искаш ли само тази вечер...
Вярвахме,
че Любовта е единствена и завинаги...
Но колко много огнища
край нас има изстинали...
Не искам клетви... Не искам обричане...
Искаш ли само тази вечер, отново... като деца да се обичаме?
Сякаш няма никакво значение, кой колко пъти е падал
катерейки се по клоните...
Кой колко синини и рани има...
Кой колко разочарования е посрещал и изпращал
на живота по пероните...
Искаш ли само тази вечер, отново... като цветя да се обичаме?
Без да се откъсваме... сякаш сме прекрасни...
И един на друг въздуха да дишаме...
Искаш ли само тази вечер, отново... като вода да се обичаме?
Без да ни е страх, че ще се загубим себе си...
Без да ни е страх, че така ще се обезличим
и ще започнем да си приличаме...
Че един във друг да се вливаме...
Да се галим нежно, любим...
А после уморени заедно да заспиваме...
Искаш ли само тази вечер, отново... като птици да се обичаме?
Да летим... да сме свободни...
Нищо, че хорските погледи ще привличаме...
Без вина... Тази вечер... забрави, че сме грешници...
Искаш ли? Ако искаш... ще запаля, в стаята
(за да се виждам в очите ти... когато се любим...)
... свещници...
© Ирен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, monilia (Симеон Пенчев), за посещението в страничката ми и за коментарите в нея. Винаги е приятно, когато някой хареса това, което извира от душата ти. Нямам претенции за виртуоз в боравенето на думи и богатство на изразни средства, просто следвам това, което диктува душата ми.
-
Толкова много любов!
-
Eли, Симо винаги сте добре дошли при мен. Драго ми е когато се отбиете и ми смигнете! Благодаря и за поздравчето, Симо!
-
Дани,Северина, Светле благодаря за посещение и за това, че се разписахте в страничката ми. Светле, не знам какво умея... каквото ми нашепва на ухото Музата, това пиша. Не се оплаквам от нея. Благодарна съм изобщо, че ме посещава.
-
Хубаво е, но съм сигурна, че можеш и в класически стих - в рими!!
Поздрави! -
!!!
-
Благодаря, Боряна! Наистина нямам нищо против да ме сравняват с тийнейджърка, ако ще и като стил на писане. Еееее, предпочитам все пак да е като мислене
Права е жената имам точно толкоз опит в писането колкото 16-17 годишна ако е започнала на 14 примерно. Освен това знам, че някои неща , които съм публикувала са доста слаби, като изразни средства, но в тях е моята емоция вкарана. Изкушавала съм се на моменти да разчистя някои неща тук, но... Защо? Това съм , аз. Това е било част от мен някога. Няма нещо, което да се харесва всекиму. И на мен не всичко ми допада като чета. Знам обаче, че има неща които не ми допадат днес, но биха ми харесали вчера... Може би нещо не ми харесва днес, но ако го прочета други ден? Някой би могъл да каже "Добре де, Ирен, това е твоя емоция, ама защо трябва да я публикуваш, като думичките не си ги нанизала , като перлички в огърлица да радват окото на читателите?" Ще му отговоря така - имам своите читатели, които смятат, които трептят на същата честота и това което пиша ги вълнува. От това че съм посмяла без претенции да покажа на показ това което пиша - намерих страхотни хора, приятели... Значи трябвало е !!! -
Ихаааааааааааа!!! Благодаря Мира!!! Честно! Може стихоплетението да не ти е харесало... мда ... може. Хич не е задължително. Но комплимента, че звуча , като 16-17 годишна ме радва определено!!!
-
Умишлено погледнах възрастта на автора- честно казано,очаквах да е три пъти по-малка.Нищо лично.Поздрав.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хубаво е и чувствено - Благодаря! виж това си ми е от топ10 - като емоцийка.